Аз тук дилемата не разбирам къде е. Така като чета просто нямаш избор. Наемаш жена, която да ти помага и това е. Колкото и да ти е притеснено, това ми се струва единствения възможен вариант. Ако продължаваш така, нещата ще станат още по-натегнати и за никой няма да има спокойствие.

Майка ми е подобен случай. Наричаме я кралицата-майка. Живее с нас, но аз деца на нея за гледане не оставям и тя на всичките си приятелки се хвали с този факт - как аз сама си гледам децата, въпреки че живеем заедно и на нея за НИЩО не разчитам. Просто тя не може. Ако имам ходене на гости или нещо такова за час-два - ОК, тя е насреща, но... 1 ден, 2 дни! ЗАБРАВИ! Иначе е много стриктна в гледането - не своеволничи общо взето, но аз знам, че нея просто не бива да я моля за такова нещо, ако искам да се разбираме. И се научих да изнамирам всякакви други варианти, но да не прибягвам до нея, каквото и да става.

Сега съм й възложила да чете с Наталия, защото аз нямам време вечер и това да правя, а и да я ангажирам по някакъв начин, че иначе само се чуди какво да прави и се изнервя. И във втроник съм влизала да ги разтървавам двете Наталии - така яко се бяха награбили. Викам й на майка "Хубаво де, на Наталка акъла й толкоз, твоето оправдание какво е? Може ли с нейния акъл и ти да си?", тя не може да се укроти. Мъжа ми не знае да се смее ли, да се ядосва ли.

Така че, моят съвет е - бабите ДАЛЕЧЕ!!! Да се радват, колкото искат и могат и който - откъдето!

Ние не знаем какво е самотата
И до къде се простира тя...