Додо, половината неща все едно аз съм ги писала. Много мислих за поведението на моята си майка, което има същата симптоматика
Да не говорим как ми се отразяваше, когато все още неизлязла от следродилната депресия и с гнояща епизотомия тя се развика на Рая (на 2 м.) и си събра чукалата и си тръгна. Когато се явявах на дипломна защита, помолих една приятелка да гледа детето за няколко часа, а тя остави своето! на друга приятелка, дотам стигнахме. Майка ми не можа да си вземе почивен ден и я "хващало я страх като детето реве".
По едно време ми се обаждаше "Ще дойда да пием кафе към 9 часа", идва, радва се на детето 30 мин. и си тръгва. И още, и още... Срам ме е да разказвам понякога, пък и ми е грях на душата, майка е все пак.
А от това ескалираха и проблеми с мъжами, не знам как е при теб... Свекърва ми беше прекрасен човек, Бог да я прости. Но се наслушах на уж-случайни забележки "Ако майка ми беше жива, това нямаше да е така"... В един момент бях между чука и наковалнята и се побърквах. А и аз като теб предпочитам да не се моля. Започнах да се държа много хладно по телефона и на въпроса "Да дойда ли да пием кафе" отговарях, че ми е все тая, та малко беше гузна миналия месец и дори един ден (алилуя!) дойде за два часа да излезем да пием бира. Взе и баба ми, "защото сама я било страх". Е как е отгледала две деца майка му стара!
Аз съм за почасова гледачка, която да ти помага и в домакинството, ако е възможно. Аз към този вариант съм се ориентирала, когато детето ми се стабилизира. А за даването на храни - точно в Алергии се оплаках, как щях да завъртя един шамар на баба ми, грях ми на душата, когато в най-тежката стомашна криза на Рая тя искаше да й даде шоколад - от малко нищо нямало да й стане!!! Миналата седмица крещях яко на няколко пъти за съвети какво да правим с детето и сега са млъкнали.
Все си обещавам да ги разгоня всичките, ако ще да изгния вкъщи сама, а малко да се пооправи детето, взимам гледачка. За да вземем гледачка, трябва да се върна на работа, иначе пари няма. За да се върна на работа, трябва да вземем гледачка. Детето ми е алергично и с много нестабилно състояние и засега е невъзможно друг човек да полага грижи за нея, когато настане криза...
Финално - според мен поколението на нашите родители (сега на 50-60) нещо се смахва. Баба ми на 80 г. е много по-оправна от тях, дори да изкуква понякога и да върви с бодра крачка да му мие ушите, щото едно време тя така е правила. Много от родителите на приятелите ми също се държат безкрайно неадекватно и егоистично към собствените си деца. Оправдавам ги с комбинацията от западнал стандарт, липса на реализация и критическата възраст. Ама и ние сме хора и точно в такива моменти от близък човек най-боли...
Уф, разводних ти темата с тоя многословен постинг, сори, ама и на мен сърцето ми е камък.
Кураж и ти стискам палци да намериш най-вярното решение!
Редактирано от Silvita на 21.01.05 14:15.
|