Все едно аз съм писала, толкова подобна е и нашата история! :)))
Май вчера изповядвах същите неволи в темата за помощта от бабите...
Беше ми адски трудно да проумея драстичната разлика в поведението на майка ми преди да родя и след това, то не бяха приказки, не бяха обещания - пред мен и пред хората! "На третия месец се връщаш на работа, майче, аз ще си го гледам детенцето, милото!" Глупости пълни! В първите дни се вясваше от дъжд на вятър, все за малко; за първи път остана да спи у нас на четвъртия месец; това да купи нещо за бебето - абсурд! Всяко по-протяжно задържане у нас беше плод на кандърми и стриктно определяне на точен финален час. А през цялото това време, непрестанни обяснения как внучето било по-скъпо от детето и каква любов питаела безкрай... Всъщност, само един-единствен факт е показателен - синът ми беше на 40 дни, когато тя го остави САМИЧЪК в цялата къща Бяхме казали, че ще се приберем в 7, примерно, от супер важна и решаваща буквално живота ни среща. Да де, ама се проточиха нещата, а тя имала уговорка да ходи на вилата с еди-кой си и нямало как да го предупреди, че ще се забави. Затуй в момента, в който и се обадихме, че сме си тръгнали към вкъщи, тя реши, че вече спокойно може да потегли - около 15 минути 40-дневното бебе беше само в отключената къща!!! /А ако бяхме спукали гума???/ Не знам за вас, но мен тази случка ме остави в дълбок потрес, който ме държи до днес. И още хиляди подобни безумия, не ми се пишат... Никога майка ми не е била такава, никога! Просто сега е все едно друг човек! И аз като теб го отдадох на критическата, но в края на 1-вата година толкова ми писна, че си взех гледачка.
Препоръчвам ти горещо тоя ход!!! Имам подобна работа на твоята и трябва да ти кажа, че се родих! От сума ти време не съм била по-ефективна. Благодарение на Nezy се сдобих с разкошна жена, която гледа сина ми като свой. Всеки ден от 12 до 18 е при нея, отразява му се отлично засега. Аз не хабя нерви, няма разправии и си върша работата спокойно. Отделно, че няма никакви експерименти с режима и храната на детето, щото майка ми и тези ги вършеше. Все пак, колкото и изпращели да са тези жени, те са ни майки. Аз лично предпочитам да съхраня отношенията и уважението към майка си, а това е единствения възможен начин!
Успех и на теб!