Мислех си че само на мен се случва.
Майка ми е пенсионерка, а аз съм със свободна професия, и за да поддържам практика започнах да поработвам когато Ицо беше на 3м.Понеже работата е непостоянна като време и ангажименти се оказа че сериозна жена за гледане не мога да си намеря/тези с опит и които се занимават сериозно си търсят постоянни ангажименти/
За това че майка ми не търпи критики - то са едни сръдни, да не говорим че абсолютно не е била права за нещата за коита смеспорили. Постоянно лигавеше детето и за нея беше нормарно, а ние с мъжа ми - едва ли не егоисти. Половината вредни навици са от нея. Да не говорим че сина ми има и здравовни проблеми, а тя вместо подкрепа ме убеждава как нищо му нямало и само ми пълнели главата с глупости. Толкова се мръщи като я помоля да го заведе на логопед и т.н.
Днес ми каза че нямало да се качи в колата, защото била мръсна/ е вярно си плачеше за мивка, но така се случи/ и я било срам .
Спомням си скоро след раждането , след неино настояване да ми помага я помолих да измие прозорците. Бебчо заспа и аз сметнах че е нормално и аз да полегна, но то последва такава сцена- мъжа ми като се върнел от работа той да миел прозорци...и т.н.Както и да е сега имам жена да чисти, много съм доволна, обаче майка ми не спира да ми повтаря ,как не ми било неудобно и т.н.
Съвет не мога да ти дам ,освен ако детето е голямо за ясла да го пуснете хем да е с дечица.Тудно ще си намериш сериозна жена за гледане от време на време, но може да питаш познати .

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите