|
Денис ходи на градина. Но Ерик е още мъничък и аз се грижа за него.
От известно време имам ангажименти, които не са обвързани с работни време. Свързани са с излизания и срещи. В повечето случаи мога така да ги съобразявам с възможността си да намеря някой да се гржи за бебето. И това е майка ми. Тя все още работи, но работата и е на смени. И ако има пълен работен ден, на следващият е нощна смяна и след това почива три дни. Та мога да напасвам нещата и да си организирам работите, когато тя не е на работа така че да пази малкото.
Но проблемите започват от тук насетне. Майка ми е чепат характер, е и аз не съм лесна..признавам. Свикнала е да се налага, да командва и да се разпорежда. Положението се услжнява от факта, че май я е погнала критическата. На всичко отгоре при все, че безкрайно обича внуците си не е от типа баби, които могат да се посветят на тях. Т.е. има си своя живот. И на моменти я усещам, че е отегчена неприкрито.
Вярно, че ми помага и в домакинството, но се побърквам от неспособността и да проумее, че има неща за които държа да се спазват и да ги прави така както съм и казала.(Но не, не само, че не ги спазва, но и с удоволствие след това ми признава нарушенията си. От сорта на това, че знаеки, че съм против дава на малкия вода с мед, преди малко ми заяви, че му е давала и актива с мюсли На ужаса в погледа ми отговори, че бебето не се наяжда и не му достига вече неговата си храна затова тя му дава и такива неща.
И не само това. От критическата и е постоянно жега : или пък студ и всички трябва да се съобразяваме с това дали да е отворен прозореца до край или да се морим от жега вътре/. И понеже преобладаващо и е жега, това автоматично значи, че и на децата им е жега, в резултат на което редовно като се прибера заварвам Ерик спящ на отворен прозорец с боси крачта. И наистина често боледува, особено след като майка ми го е гледала. Най-страшното е, че тя не търпи забележки, а заема отбранителна позиция, нещо което мен ме влудява и накрая се скарваме. защото когато и кажа, че така простудява бебето, тя ми заявява, че аз не ги калявам и че благодарение на това Денис е така болнав И че и Ерик, че го направя такъв...
Така...това едно на ръка. На фона на цялото това нещо и неудоволствието и неприкрито понякога, че трябва да стои на другият ден защото аз имам неотложна работа и това е свързано с куп цупения и пуфтения.
И ето сега. Вчера и днес беше в нас. Имах важна работа. Оказа се по независещи от мен обстоятелства, ч утре ми предстои сключването на важен и тежък договор, който трябва да се впише. Прибрах се и тя ми каза, че си тръгва. Аз и казах, че съм свършила частично работата си и утре ще имам също така. Но всичко това без нищо повече. Не съм и казала, нито съм и показала нито пък помолила все още да остане. тя започна да охка ида се вайка, че си имала работа и искала да ходи да си почине. Аз се ядосах и и казах, че не съм я карала да остава / макар, че тайно се надявах да го предложи/ и че не виждам причина да прави сега проблем след като няма ангажимент към мен. Тя се поразмисли малко, но явно успокоена от думите ми си събра нещата и си тръгна. И ме остави. Аз естествено, че не я спрях.
Сега съм в патова ситуация. Това е договор, който е краен резулатат на изключително тежки преговори от две седмици. Не мислимо е да го проваля. А няма кой да го подпише. Същевременно няма кой да гледа утре Ерик.
Изправена съм пред дилема. Да продължа л да се тормозя с майка ми, която и когато е тук да помага всъщност ме докарва до лудост или просто да си намеря гледачка.
Ей, току що ми звъннаха, че ми карат Денис от градина. Сама съм с Ерик. Трябва да изляза да го взема и да оставя Ерик сам. Мъжът ми още не се е прибрал. Тя дори не съобрази да ме попита кой ще вземе Дени, преди 15 минути си тръгна. ПХРосто бързаше сякаш, за да не размисля и да я помоля да остане.....
Ах, да му се не види !
|
Пред дилема.
