Ради много обичаше " Баба чистница":

Хванала се баба – помела дворчето.
Измазала стеничката.
Избърсала стрехичките.
Оплевила лехичките.
Спуснала пердетата.
Затворила вратата.
Тропнала на прага.
Врътнала ключа.
И хайде по пътечката.

“Помиташ” дворчето като прокарваш пръсти през косичката на детето, “измазваш” стеничката като го погалиш по челото, “избърсваш” стрехичките като минеш с показалец по веждите, “плевиш” лехичките като погалваш бузките, "спускаш" пердетата като на ужким затваряж клепачите, “затваряш” вратата – устата на детето, “тропваш” на прага, като със сгънат показалец чукваш брадичката, “врътваш” ключа като на ужким завърташ върха на нослето на детето и се спускаш по вратлето му.

Ето и тези:

Охльо Бохльо,
покажи си рогцата,
да ги видят децата
бели ли са,
черни ли са!

Имало едно време
Един дядо,
и една баба,
и едно мече -
и няма вече...

Охльо Бохльо,
покажи си рогцата,
да ги видят децата
бели ли са,
черни ли са!

Иди си,
дойди си,
да ядеш каша,
да станеш наша,
да пораснеш голяма,
колкото мама!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите