Аз точно за това се чудя, за наказанията. От кога започват да разбират и тези методи да имат ефект? Не искам и да си помислям шамарите да играят всеки ден, просто този беше импулсивен, в момент на реакция от самозащита.
По себе си съдя, чи един от най-трайно постигащите резултати при възпитанието метод е на лишаването и наказанието. Родителите ми никога не са ме били. Но пък толкова съм наказвана и лишавана по скоро от любими неща, че изобщо не се е стигало до том да си и помислят да ми вдигнат ръка.
При Мария за сега лишаването няма да проработи, защото на 11 месеца тя едва ли осъзнава ценността на нещата около нея. Тя след минути вече ми правеше "Дзак" от леглото.
Що се отнася до наказанието си спомням един разказ на баба ми от едно време как наказала татко и братовчед му в мазето. Затворили ги в мазета на къщата в която израстнах, а то мазе е голямо и се намира под цалата къща. Те ревали като магарета, ревали и по едно време се кротнали. Баба си рекла след 20 минути ще ида да ги пусна. Ама понеже децата утихнали нещо и тя се улисала в работа и ги забравила. След час, че и горница се плеснала по челото и като отворила мазето - какво да види! Нашите юнаци като намерили кофата в коята баба преди няколко часа била сварила картофи за прасето и белили, яли - белили, яли и накрая заспали облегнати един на друг сгушени на топло.
Та идеята ми да разкажа всичко това е, че за тях наказанието се е превърнало в един момент в невероятно интересно приключение в стил Том Сойер.
О-ооох, не знам. Всеки ми казваше преди да родя - ако знаеш колко тредно се става майка!
Прави бяха хората!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите