Ето - споделям: Доста голяма промяна има, почвам да си мисля дали повечето неща не преминават с възрастта наистина? Значи Габи пак прави магарии понякога - най-драстичния случай беше наскоро, когато бяхме у баба му, а там имаше на гости нейна приятелка, при което той се тръшна, че приятелката трябва да си ходи, защото не я харесвал (!!??!). Ужас беше. Качих го на горния етаж и сме говорили поне половин час за това че на гости на баба му винаги ще идват ВСИЧКИТЕ й приятелки и щом не го закачат, той няма право да иска да си ходят. Слезе после мек като памук, ама разговора наистина беше обстоен преди това.
Извън тези редки провинения детето ми в момента е направо кротко, а като мъничък беше ужасна хала.
Даже ми се наложи да го подтиквам да отвърне на ударите на най-бойното момченце в групата, което го тормозеше доста, а той си траеше и "казваше на госпожата". Напълно съм забравила периода с тръшканията, макар че и сега може да се случи веднъж месечно за нещо, но това е по изключение. Така и не успях да подходя строго и с наказания - може и да съм сбъркала, но не мога да вървя срещу себе си. Аз имам само няколко неща, които не понасям по никакъв повод, но той тях си ги знае наизуст и изобщо не ги пристъпва. Така че смело мога да кажа, че единственото, което ме плаши, е че с второ дете живот и здраве, пак ще трябва да мина през ужасната 2 годишна възраст:))) С първото смятам, че я оставихме вече зад гърба си.
Какво ли ни чака занапред е друг въпрос;))

Be yourself
no matter
what
they say...