привет флаш,
първо да те поздравя имаш много хубава дъщаричка да ти е жива и здрава;))))
за наказанието и аз наказвам моя син нищо че е на 1г7 мес, обаче като ме вбеси със мераците си и му казвам отивай и сядай на стола веднага. Той сяда на един фотьойл и седи и не мърва крие си личицето на мен чак ми се свива сърцето но си давам сметка че трябва да съм твърда и не гопоглеждам, точно когато съм решила да го погледна и той ме поглежда и ми се усмихва широко, без да искам и аз му се усмихвам и той идва при мен. Разбира се той е малък и не разбира толкоз много но въпроса е че аз се поддавам и провалям. Докато при мъжа ми по не минават тия номера, оная вечер не иска да яде кремчето, след това млякото и аз му се ядодсах че не яде а пие антибиотици и мъжа ми го наказа настола и дойде при мен в кухнята и ми вика че он инат е заспал представяш ли си само и само да не яде;(((, аз започнах да се ядосвам защо детето било заспало като аз печа риба че то обича да си хапне и тем подобни и точно след 15 минути то идва и се смее все едно не е и заспивало, после си играхме и все едно нищо не е било, дет се вика той нашия забравил;)))
спокойно не и обръщай внимание, и това е