аз пък колкото повече остарявам, толкова по-търпелива ставам към глезотиите, както си ги нарекла. по-точно спирам да ги приемам като важни неща, един вид започвам да гледам "по-философски на живота", както казва баща ми ...
бих ти задала и аз въпроса на монит - силвия успява ли да се наспи добре? моите деца стават особено капризни когато са изморени и недоспали. същото е и когато са гладни.
подкрепям и съвета с избора на дрехи от вечерта, аз напоследък ги оставям даже да ги обличат вечер и да спят с тях, сутрин е още по-спокойно.
това което аз бих те посъветвала е да си избираш битките, сигурно го знаеш. какво значение има дали ципът на дънките ще е отворен или кой шал ще сложи? като види че не държиш на това, много вероятно е да спре да повдига въпроса. като не можеш да улучиш мястото на шнолата, нека тя сама си я сложи. щом не иска да си носи играчките, остават там където ги е захвърлила... колкото повече се ядосваш, толкова повече и тя се изнервя и заинатява. тя расте и иска да има по-голям контрол върху нещата, които пряко я засягат. а когато наказваш за всичко подред, наказанието си губи смисъла. та от страни, от където е най-лесно, си мисля, че трябва да сложиш по-дребна цедка на избора на какво да се ядосваш и за какво да наказваш.
дано по-бързо мине тоя период!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите