Ще споделя майчиния си опит:
Аз много, ама много играех по нервите на майка ми. Не съм яла бой за това макар доста да съм го заслужавала. Спомням си, че колкото повече спореше с мен, толкова повече време отнемаше обличането и накрая ме оставяше да извадя целия гардероб. Като чета - при вас е същата работа..
Всяка сутрин ме е будила два часа по-рано, за да се облека, щото макар и на три години вече съм имала мнение, също като вашите щерки. И докато ми оправи косата, и хоп - почти закъснявала за работа.
После измислила следното - спомням си до поне първи клас заедно от вечерта обсъждахме какви дрехи ще нося на другия ден, пробвах ги - дали си вървят!!! (обикновено това бяха причините за проблемите) и ги подреждах до леглото си. Е, косата пак доста време отнемаше, но като се е родил брат ми - била съм на 5 и половина, изведнъж съм станала доста по-отговорна и съм спряла така да й играя по нервите. Но и досега ми е останал навикът с удоволствие да обсъждам с майка си какво ще облека, кое с кое си върви и т.н.
Ще му намерите цаката, споко! Ама сега знаете ли колко си я обичам сега моята търпелива майка?!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите