Малкият дявол е бил...
Радвам се, че сте добре и че детенце не е било с вас!
Но преживяването наистина е било кошмарно.

Зная точно как се чувстваш. Ива беше на 10-месеца, когато ни блъснаха и не съм го разказвала тук просто защото бях страшно сащисана.
Бях я водила на физиотерапия и на Борис, след цветофара на Красно село, колата пред мен спря много рязко. Аз скочих на спирачките и, макар и на косъм, но успях да спра. Но бусът зад мен не успя... Бях сандвич - бусът ме натресе в предната кола. Ударът не беше кой знае какво (само дето ден-два след това ме поняболяваха ребрата от колана и главата от удара в облегалката отзад), но аз бях сама с 10-месечното си бебе Изпаднах в истерия - детето ми пищи до мен, а аз не смея да го извадя от столчето, за да го гушна и да го успокоя, понеже сме по средата на булеварда и не знам дали още някой няма да ни натресе. Не мога и да видя дали всичко с нея е наред, понеже е овързана с колани. Тя пищи и аз пищя - ужас! Картинката се допълваше и от факта, че мъжът ми беше в командировка, та трябваше да се оправяме съвсем самички Слава Богу, на Ивана й нямаше нищичко!!!

Сега се радвам, че всичко това е само гаден спомен. Не помня датата и нямам намерение да правя курбани. Но благославям столчето за кола и съм сигурна, че никога, при никакви условия, не бих карала своето или чуждо дете без да е обезопасено добре в столче...

Пожелавам ти бързичко да забравите (доколкото може) кошмарното събитие и да изкарате една прекрасна Коледа заедно! И дай Боже повече никога да не се случват подобни инциденти!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите