|
Благодаря, че детето не беше в колата! Благодаря на Бог, че е живо семейството ми!
Снощи претърпяхме голяма катастрофа. Прибирахме се от Домко щяхме да купуваме килим за вкъщи, че Мария прохожда, а на терикота не е подходящо да сяда и лази. Карахме по Поп Груйо, която улица е с предимство и на пресечката с Константин Фотинов с бясна скорост без да даде предимство буквално ни отнесе един Форд Мондео, собственост на Мото-Пфое. Аз в този момент говорех по телефона и само видях как отгоре ни връхлита с бясна скорост друга кола. Страшно много се уплаших и се разплаках от нерви. Чух само как шофьора на Мондеото започна да крещи на мъжа ми „Какво направи бе човек, що не спря бе мама му стара!”.
Едва успях да изляза от колата, тъй като той удря калника от страната на мъжа ми, огъва цялата предня броня и по не знам какви причини се огъва и вратата от моята страна, след което колата се завърта и удря задната си част отново в него, продължаваме напред и се разминаваме на милиметри от челен удар в едно дърво! Едва оживях от страх! А той почти се беше забил в къщата на ъгъла минавайки през ограда с бетонни диреци помитайки ги като трева.
Господи, благодаря Ти, че не ни е ударил странично, защото тогава просто не знам какво щеше да се случи, а и не искам да го знам!
След като се поуспокоихме малко и започнахме да чакаме полицията, той започна да се оправдава, че не е видял знака и такива неща... Всичко приключи за около два часа на него му съставиха акт, а аз все още се треса от нерви. Сега предстои разправията със застрахователите и още хиляди неща, който не са ми ясни защото ми се случва за пръв път, но ми е ясно само едно! Догодина та тази дата ще си направя курбан и ще благодаря на Бог, че сме живи и здрави!
Ще запаля свещичка за здравето на една истинска прятелка, както и на цялото й семейство, която ми оказа невероятно огромна подкрепа снощи! Благодаря ти Додо, от цялото си сърце!
|
Благодаря на Бог!
(DecusEtTutamen)
