за подсладеното трикове не знам, моите не са пили подсладено каквото и да е освен там в родилния дом водата, дето просто задължително я подслаждат, но Галя до година и примерно 4-5 месеца влачеше шише с обикновено кисело мляко между зъбите денем и биберон нощем и го изпускаше и точно така се будеше и ревеше, ако не го напипа в тъмното, та някъде преди година и половина баща й събра де що имаше шишета и биберони и ги изхвърли и това беше - някъде два дни ги търси, ходеше и просто търсеше и повтаряше, че ги няма, а през нощта вече не помня дали е ревала или не, значи и да е ревала, не е било до зори...

А за миенето на зъбите - някъде от годинка, на големите ги мих почти до три, първо аз мия, после те си домиват, не е имало протести, малкият е на две и малко, и той някъде от годинка много иска и има хиляда четки, само че на него ментова паста просто не минава, трябва задължително да е някаква детска или билкова, ако е свършила и пробвам с нашата, опитва, плюе, после стисва челюстта и край с миенето, освен ако не му стисна носа, но това е прекалено, заради него държа запаси от по три детски пасти вкъщи, като го измия и дойде ред да се мие сам, почва да си стиска по няколко пъти и изобщо с него разходът на гориво е голям, може би това да пробваш - да й дадеш да си стиска сам пастата? Или да поощряваш плюенето? Ние се възторгвахме как плюе, той отначало не можеше добре, като се научи и взехме да викаме "татко, ела да видиш Вили как плюе", взе тройно да се старае и да иска да си мие зъбите на всяко минаване покрай банята или кухнята, щото у нас на всяка мивка има четки и пасти...

Тук сме говорили много пъти за всякаквите сладки неща, или имаш късмет с дете, което не ги харесва и налита само на нормална храна - редкият вариант, или имаш дете, което си пада по сладко и почва да иска повече и повече. Изходът от захарната и от солената пристрастеност е като от всяка друга - спираш достъпа. Малко по малко или отведнъж, но докато има достъп, ще има търсене. Докато мине абстиненцията. Питай, ако искаш в Диети, за колко време минава голямата нужда да ядеш сладко. При мен преди време мина за седмица - седмица, в която ми се е искало шоколад и захар в кафето или филия с мед. Сега спокойно мога да понеса да се сервира нещо сладко и да не го ям. Обаче... Хапна ли веднъж, яде ми се след час пак, яде ми се и на другия ден. И то много. Описано е в литературата защо - и в Сиърс, и в Аткинс, и в Хей... Не съм ги срещала качени книгите обаче, иначе бих ти пуснала линк.

На Рая - на вечеря каквото яде, Сънчо, тоалет, зъбите и повече нищо в устата освен вода... Първите дни ги избери да са почивни и прати таткото някъде да може да се наспи Ако се опъва да ги мие и не иска, зарежи за седмица или даже за две, мий си ти зъбите, пплюй звучно и сама се хвали, гледай си ги в огледалото, казвай браво на мъжа ти, като си ги измие, а на нея непредлагай - само давай водица след ядене и гледай яденето преди лягане да не е въглехидратно, а зеленчука и рибата примерно или месото и салатата....... Знам ли, на тая възраст какво яде?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите