Притесненията са факт при всяка жена, която е в такава ситуация. В това няма нищо срамно или нередно, или пък ненормално. Това пък, че искаш да планираш всичко, говори колко си отговорна и организирана - моите адмирации за тези ти качества, чудесна си!
Не на последно място смятам, че желанието ти всичко да мине безболезнено и безпроблемно си е отново в хода на начина ти на възприемане на Света по принцип! Смятам също така, че желанието ти да родиш бебето си с упойка е диктувано от здравият разум. И разбира се, че е така, колкото по-малко е травмирана една личност (в случая чисто физиологично погледнато), толкова по-спокойно се справя с всяка възникнала трудност. Пък и, как да ти кажа, защо и пред кого ще се правиме на героини!? Да понасяме болката, свръхемоционалното натоварване...!? Какво ни е необходимо повече!? Ръкопляскането на зрителите наоколо (тук визирам инакомислещите близки приятели и роднини - все съветници, че ако ползваш обезболяващи, не ще усетиш, че си станала майка - чисти измишльотини!) или спокойствието на вътрешния ти Мир, благодарение на който ще бъдеш една усмихната и спокойна МАМА!
Не се гнети излишно, а предпочети да запазиш собствения си Мир в покой! Организирай всичко, както ти самата сметнеш, че е необходимо! Мъдрите казват така: "Аз ще правя каквото трябва, а то да става, каквото ще!"

С най-мили чувства!

Аглика