Аз изпитвах същите панически притеснения като теб, но по отношение на самата бременност. От тях за съжаление не можах да се избавя докрая:( Виж, за раждането не съм мислила нито за секунда. Мнението на сестра ми по този повод е, че не съм нормална жена, защото у мен страх и притеснение за раждането няма и не е имало в никой момент. Толкова бях щастлива при мисълта, че бременността накрая ще приключи, че за мен деня на раждането светеше като пътеводна светлина;) В осмия месец се оказа, че ще раждам със секцио, това малко ме разстрои, но пак не съм го мислила изобщо. Щом така трябва - ОК. А като тръгнах да раждам, си тананиках и от радост по целия път (мъжът ми трепереше като лист). Не знам какъв съвет да ти дам, защото знам че колкото и да ти повтарят да не мислиш за нещо, ефект няма. Според мен обаче как може да ти минава мисълта за това дали ще дойде лекаря, ами нали ще имате уговорка, как така няма да дойде?? А вакуум и форцепс не се ли използват доста рядко, какво има да ги мислиш....Но то аз не мога да съм критерий за съвети с това мое "ненормално" отношение към раждането. За мен раждането в сравнение с бременността и последващото кърмене е песен. Стискам палци всичко да е наред и да спреш да се тревожиш излишно, и без това си вече към края! Ако толкова те е страх, винаги можеш да родиш със секцио..... но спирам дотук, за да не ми скочи някой, че давам такива подли идеи за улеснение:))

Be yourself
no matter
what
they say...