Я се успокой и мисли за предстоящото раждане като за нещо велико, каквото е в съшност то. Аз не си спомням(макар че беше скоро) дали съм имала подобни мисли ,които да ми пречат да почивам нощем. Първата ми бременност беше през лятото и не можех да спя ,но причината беше в горещината. Сега нямам търпение да се роди бебчо, чакам го с такова желание ,че ми се ще ей сега да се напъна и да си го гушна. Мисля, че тревогите ти идват от там, че си планувала вече упойка, доктор ...,искаш да бъде така както си го замислила и те плаши не толкова раждането, колкото неизпълнението на някое от желанията ти. Според мен не бива да си втълпяваш, че непременно трябва да родиш с упойка и непременно трябва да дойде твоя доктор, защото ако евентуално (не ти го желая) доктора се окаже ангажиран с друго и не успее да присъства(както често се случва), това ще те разочарова и разстрои по време на раждането а тогава в този момент ти трябва да си най-вече СПОКОЙНА и УРАВНОВЕСЕНА. Бъди сигурна, че всички ще бъдат изключително внимателни с теб и ще ти помогнат да родиш и прегърнеш най-сладкото бебче на света. Именно за този момент те съветвам да мислиш най-много- мигът в който бебчо проплаква, първото докосване на нежното човече, момента в който го поглеждаш за пръв път и установяваш ,че това е най-хубавото нещо в живота ти!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите