Ние сме в къща, така че нямаме проблема с терасата (къщата няма тераси), но винаги съм се замисляла как ли бих се справила, ако живеехме на място с тераса. То всъщност няма и значение дали е на първия или 21-вия етаж, общо взето риска и опасностите са едни и същи в двата случая. Но тъй като ти спомена за прозорците - ние също имаме този проблем, защото ако Анна падне от прозореца на първия етаж, последствията биха били фатални по същия начин ако падне и от тераса на това ниво. Не сме слагали решетки на прозорците, а едни специални предпазители - представляват едни пластмасови неща, едното се захваща за прозореца, другото за перваза и не позволяват прозореца да се отвори с пролука по-голяма от 20-на сантиметра, т.е. така че да не може да се промуши през него дете. Когато искаш да го отвориш по-широко можеш да си го откачиш, но едно дете не би могло да го направи това (теоритично поне - а докато се научи да го прави, се предполага че ще е на възраст на която ще разбира вече опасността от това да скочи от прозореца. Още преди да се роди Анна преживях голям ужас, когато веднъж един от племенниците ни се беше провисил през прозореца - бяхме ги оставили да си играят в малката спалня (4 деца) и аз просто бях открехнала леко прозореца защото беше много топло в стаята. Вярно е че този първи етаж не е висок, но за 3 годишно дете, щеше да е бая височко...Ама тогава нямах деца и не ми минаваха през главата такива неща. Добре, че видяхме навреме.
Някои от производителите на пвц дограми слагат такива стандартни 'детски' предпазители - ние си купихме защото нямаше в предишната къща, сега не мога да се сетя в новата дали ще има, но още като се нанесем другат седмица, ако няма ще сложим веднага. Аз иначе не бих могла да оставя Анна да спи на отворен прозорец (а винаги й го отварям) - от година вече не спи в кошара, т.е. може по всяко време да стане и да реши да отвори прозореца по-широко ако няма предпазител.
Колкото до това като е на чуждо място - ами просто трябва да имаме и очи на гърба. Защото колкто и да обясняваме, че е опасно, децата са си дяволчета. Аз като си спомням как като малка със съседката сме прескачали от единия балкон на другия (живеехме в съседни апартаменти) - като много добре знаехме че не трябва.....Абе, не знам как са ни оставяли сами, ама явно и Господ ни е пазел.

Ето тук един пример - наште не са точно същите, но са подобни.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите