Вчера Алекс навърши 3 пълни месеца и половина, и се питам, и се чудя, и се мая, кога порасна толкоз??? Кога бяхме бременни, кога родихме, кога бебчетата почнаха да гукат, смеят се, играят с дрънкалки, преобръщат се, захитряват??? От 51 см вече е 61 см, от 2600 г при изписването си сега гони 6-те килца!!! Лора на Си Кей е с почти същите мерки като моя Алекс като се роди - и той беше 2850 г, само че не 50 см, а 51 см! Да й е жива и здрава щерката!!!
Относно М. - идва ми вече, дълга и слаба, но безболезнена!, а не както преди... Супер!!!
За срещата давайте конкретни предложения за дата и час - абе много ми е далече това София Ленд! Дуцка, ти с колата ли ще си или с такси, хайде заедно, ако искаш!!!
Аз си хапвам добре, защото намалея ли яденето, веднага кърмата ми спира!
Така че ям. И затова съм не 49 кг, както преди да забременея, а 57 кг, при моя ръст... Лошо... Но за бебчо си заслужава!!! А точно преди да родя бях 65 кг!!! В момента съм свалила точно половината кг, които бях качила по време на бременността - от 16 кг общо съм свалила 8 кг, а останалите 8 кг, дори нека бъдат към 10 кг!, ще ги свалям, като спра да кърмя - намалено ядене, гимнастика... Засега не му мисля много-много...
От около седмица Алекс стана много по-лесен за гледане /да чукна на дърво!/ - благодаря на Господ!!! Много по-малко плаче, доста време гука и се радва на една голяма жълта плюшена играчка-Слънце /отдалече, не му я давам да я лапа!/, усмихва ми се и се смее, като ме вижда да се разхождам из стаята /примерно като се обличам, реша, чистя, подреждам или простирам дрехи/, занимава се и сам полуседнал за повече време /мога спокойно да му направя пюрето и сока, да ям, да се измия.../, обича да танцуваме заедно, а не както преди да иска само на ръце, иначе се дере!!! Супер, нали? Имам чувството, че вече ме познава и обича - нали не се самозалъгвам? Как е при вас??? А и през нощта не се буди вече да яде - към полунощ заспива накърмен и изкъпан, към 6-7-8 часа се събужда, кеф!!! Така се чувствам вече нормален човек - наспана, спокойна, а не гроги и нервна както преди, като ме мъчеше гадната следродилна депресия...
Дай Боже всекиму спокойно и здраво детенце!!!
Много си го снимам - и с камерката на мобилния, и с фотоленти, променя се всеки ден!!! Много е сладък и все повече си го обиквам, не мога вече да си представя живота си без него!!!
Сутрин е най-благ и весел - така ми се радва като ме види да се надвесвам над него, пърха и гука!!! Чак да ти е кеф, че почва нов ден!!!
Е, не може без проблеми, но... Бебета са все пак, нали??? А ако знаете колко е смешен, като се нацапа около устата с пюрето, което му давам!!!
Чао.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите