Ами, виж сега... Аз определено смятам, че бременната се нуждае от тези форми на "внимание", пък и били те лицемерни... Не, че някой трябва да те мисли за болна или ненормална, но сама ще се увериш, че физическия тонус чувствително се изменя, да не говорим за психическия... Тоест, състоянието е все пак специално и изисква специално отношение.
Я си представи за миг, че всички те третират така, сякаш нищо ти няма? Че гледат със стъклен поглед през теб, 126-тата на опашката за плащане на ток? Че си седят кротко, докато ти се опитваш да достигнеш най-отдалечената паяжина на тавана, покачена на възкрехък стол; че гостите се тълпят у вас, пушат на талази и се веселят до среднощ; че мъжът ти ти казва да си хапнеш каквото там има и да не придиряш много? Или пък свекърва ти сипва повечко на сина си и те моли да и донесеш табуретка, та да си вдигне краката, да речем? Какво щеше да мислиш тогава - "Какъв урод е тая жена?! Сякаш не вижда, че съм бременна...знаех си, че ме мрази!" :)))
Радвай се на вниманието, щото като родиш то автоматично се пренасочва към безпомощното буболече и на никой вече не му пука на теб студено ли ти е, спи ли ти се или каквото още там
Точно сега не е време за еманципация, доказване на независимост и прочие лични качества - след още 7 седмици ще ти звуча по-достоверно, вярвай ми