Хахахаха, уелкъм ту дъ клъб :)))))))))
Аз слава богу нямам свекърви и разни такива досадни роднини (само една баба, но тя е чак във Варна и все мога да я издържа по телефона), но да видиш какво тъпкане ме тъпкаха на работа.... кой откъдето дойде ми носи храна, или пък ако някой на етажа просто си е купил нещо за обяд, първо през мен минаваше да си хапна :)))) Даже близки приятели, дето много добре ме познават и разбират попрекаляваха с това ядене :))) То отказваш, отказваш, обясняваш, че не е нужно да ядеш за трима и т.н., ама по някое време откачаш :))) Аз накрая почнах да се измъквам с това, че ми е лошо и ме оставиха на мира. То верно ми беше лошо, ама само две седмици, обаче "изкарах" повече с това оправдание :))))
Та уж млади хора, пък почват да се държат неадекватно като разберат, че си бременна, а ти какво очакваш от стари :))) Там вече драмата е пълна. Да видиш баба ми (на 83 години е, представи си какво може да й роди главицата) сега, със втората бременност какви ми ги пък надрънка по телефона... как във ерата на противозачатъчните сме "сглупили" да си направим бебе, какво ше го правим, луда ли съм да раждам второ, колко съм безотговорна и как няма да се справя с две бебета, как тя не спяла от притеснение и вдигала кръвно, да ходя да го махам докато е време, и т.н. и т.н., ако бях една средностатистическа бременна щях да се депресирам и да пролея маса сълзи, само дето аз не цепя басма и й свих сърмите трижди повече в отговор, та сега е мека като памук и не смее дума да отвори, само пита добре ли съм, как е бебето и си "страда" тихоммълком :)))
Та обясни им на твоите, че ако смятат да те притесняват така до края на бременността, изобщо няма да ги посещавате, защото бременните имат нужда от спокойствие, а не някой непрекъснато да се суети край тях. Има начини това да се каже и тактично, да се повтори и потрети ако трябва, ама не се давай :)))

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите