Не е страшно.
Имам 2 деца, едното родих на 23, другото на 33...
Определено мога да кажа, че първото износих по-лесно като бременност, въобще не си промених начина на живот - разбирай пътуване и ходене по планини... После го изгледах по-лесно и ей на сега имам една голяма кака на 11 години, която много помага за бебето.
Начина на възприемане е по-различен. И едното, и другото си има плюсове и минуси... С първото съм била по-неопитна, но по-лесно приемах промените. С второто е по-осъзнато усещането, че искам бебе и желанието да си го гледам и да си го уча на разни полезни неща...
Ако вече усещаш, че си го обичаш, според мен въпросът е решен.
Хората, които говорят колко безумно трудно е, най-често или нямат деца, или пък целят да се самоизтъкват. Ключът е в обичането - ако много обичаш мъничкото човече, то с радост приемаш грижите за него. Живеем във времената на памперсите, майката не прекарва деня си в пране и гладене на купища пелени, има перални, прахосмукачки и тн... Ако кърмиш, няма да миеш шишета и да топлиш мляко посред нощите... Никой не иска от теб да си робиня на бебето. От теб зависи как ще организираш нещата. Пък относно ходенето по купони - ние гледаме децата без баби, абсолютно без помощ. Каката я водех с кенгуру навсякъде с мен, е, отначало се съобразвах доста с режима й. Но на 5-годишна възраст от радиото си хареса нашенска група, пееше песните й по цял ден и дотам го докарахме, че заради малката фенка тръгнахме по клубове и концерти и си понаваксахме в културния живот.
С малкия е по-лесно, хем има кака да помага, хем вече не се шашкаме за глупости, пък и той е един усмивчо, кротьк и добричък.
Та... кураж и по-ведро! Няма нищо по-естествено за една жена от това да бъде майка, а притесненията ти сега са просто проява на бъдеща отговорност.