ЕЕЕЕЕ.... и аз синът ми го родих на 22. Бях студентка, нашия татко също. После и двамата бяхме безработни с бебе. За нищо не съжалявам. Напротив, дори и сега, ако се върна назад във времето, пак това решение ще взема.Дъщеря ми пък я родих на 34 след много опити (като имаш пред вид че аборти не съм правила)
Естествено е да обичаш малкото човече. Още повече ще го заобичаш, когато започне да рика и да се върти в корема ти. Повярвай ми това са незабравими мигове. А когато го родиш....и го гушне за първи път (ей Богу като се сетя за децата си сега се насълзявам) ще се вклюбиш в рожбата си и живота ти вече ще има смисъл...
За какви пропуснати възможности иде реч? И въобще е много тъпо да обвиняваш детето си за глупости... това е друга тема и май за клуб родители и деца.

Страшно?!?!?! Какво по-точно те плаши?
Раждането ... Вярвай ми, че като ти дадат пискливото вътзопче всякаква болка ще забравиш.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите