Здравей!
Аз пък забременях на 30, детето беше планирано и въпреки всичко не се чувствах готова. Това се случи точно преди година и бях точно като теб - "АМИ СЕГА?" Тогава един приятел ми каза "Ще видиш, че като дойде детето ще се чудиш как си живяла без него." Наистина е така! Може би в момента всички мнения, които пускаме ти изглеждат малко попресилени, но искрено се надявам, че догодина по това време, една съботна сутрин ще оставиш татето да гушка мъничкия човек, ще надникнеш в клубовете и ще откриеш, че още едно бъдещо майче се чувства уплашено и има нужда от подкрепа. Колкото и да е изтъркано майчинството е най-хубавото нещо, което ми се е случвало и дори за миг не съжалявам, че ми се случи.
Има и още нещо. Някой по-горе ти беше дал линк към клуб "Проблемно забременяване" Колкото и да е велика съвременната медицина, не е по-велика от природата. Наистина голяма част от момичетата, които не могат да забременеят са правили преди време аборт. Не си причинявай това нещо! Наскоро попаднах на изказване на една психоложка, според която почти всички жени, които са прибегнали до аборт някога, остават с чувство за вина, което носят през целия си живот. И въпреки, че абортите са по желание, после много, много рядко жената изпитва облекчение.
Татето го иска, ти изглежда също го искаш - давай смело напред! И бъди сигурна, че тук винаги ще можеш да намериш подкрепа и съвет!
Каквото и да решиш ти желая успех! (Но пък тайничко се надявам като надничам в темата на мамчетата ЮЛИ 2005 да срещам твоето име.)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите