аз бях на 20 когато забременях и го разбрах на първия учебен ден в колежа в който ме бяха приели . за аборт не съм си и помисляла за което разбира се не съжалявам. Убочението ми беше редовно а почти всичките ми роднини са в Италия тоест живея само с баба ми която е инвалид 1-ва група и я гледам и нея сега завърших образованието си и немога да кажа че детето ми е попречило за нещо даже не мисля че ми е било и кой знае колко трудно .съвета ми е НЕ ГО МАХАЙ, ЗА ПРОПУСНАТИ ВЪЗМОЖНОСТИ НЯМА ДА СЪЖАЛЯВАШ ТОЛКОВА КОЛКОТО ЗА ДЕТЕТО СИ. а като се роди съм сигурна че няма и да се сетиш да го обвиняваш за каквото и да е.А и да ни кажеш какво си решила

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите