|
Здраейте скъпи майки,здравейте приятелки!
Отдавна не съм писала във форума,а нямам вече много време иза четене .Но днес Калоянчо навършва годинка иполовина,една солидна възраст :)))аз съм много щастлива.Искам да споделя с вас днешния си празник.Много от новите мами вероятно не ме познават,затова ако искат да разберат историята ни,накрая ще дам линкове за предишни теми по този въпрос.Скоро ги преглеждах и наново усетих цялата мъка ибезнадеждност ,в която се намирах…усетих отново вашата безкрайна подкрепа итоплота…Мили момичета ,най-искрено ви казвам,че вие бяхте хората,които ми върнахте силите И благодарение на вас аз успях да оцелея ида продължа да се боря.Животът ни поднася понякога доста неприятни изненади,изпитания И е много важно в такъв момент да намериш хора,които те подкрепят безрезервно
|Големия ми малък мъж излезе един страхотен борец,оборвайки всички прогнози на лекарите…И макар И бавничко напредва , развива се… И е едно прекрасно ангелче.А помня как треперех в очакване да стане на два месеца,зашото прогнозите бяха,че няма да ги навърши…ДРуги прогнози ,които не се сбъдват са за зрението му,за което ми казаха,че не функционира….че детето не вижда,също така не е парализиран,а дори сега се съмняват дали има И ДЦП…Сукателния рефлекс,който не се предполагаше никога да се възстанови,още втория месец се възвърна И сега си е наред,Гърчовете,които бяха класифицирани,като Синдром на Уестединот най-тежките форми,в един прекрасен ден просто спряха…Бебчо отдавна не приема никакви лекарства ….гледаме си го както се гледа всяко здраво И нормално детенце….бих казала,че няма проблеми,освен това че се развива с по-бавни темпове.Не боледува изобщо,имунната му система е много силна,пак напук на прогнозите,че всяка болест ще го поваля….няма такова нещо,дори И една ваксина няма.Аз съм също много спокойна И уверена,както в неговите,така И в собствените си сили.Знам,че всичко лошо ще остане в миналото,нищо че ни предстои да преодоляваме доста неща още….уверих се ,че за човешкия дух няма невъзможни неща,няма непреодолими прегради…Никога за нищо на света не трябва да се предаваме….Винаги от всяка ситуация има изход ….има И верен път…само трябва да го видим.
|Калоянчо все още си е дребничък И почти не наддава,макар че яде…хапва си почти всичко,като все още му го пасирам,пие сокчета И вода само от чашка…иМа вече седем зъбчетакато два от тях са кътници.Превърнал се е в един професионален гимнастик…всеки ден откакто се е родил продължаваме да правим масажи И гимнастики,които са му много приятни.Сега вече е студено,но докато беше топличко излизахме всеки ден на разходки,цяло лято изкарахме на Рибарица на чист въздух,ходихме И на море в Несебър…Както виждате не сме се заробили,както ни пророкуваха медиците.калоянчо си топна дупето И в моренцето,правих снимки,но не са сканирани още.Ходихме И до Родопите в един храм-св.Панталеймон И приспахме в него една нощ…пРОсто малчо си отпътува,а с батковците му съм се притеснявала да пътуват толкова малки на такива разстояния….но при него се налога И му понася много добре.
Калоянчо е заобиколен с много любов И нежност….батковците го обожават…тати също не може да диша без него….а за мен незнам дали има смисъл да ви казвам….аз го обичам толкова силно,че изобщо не мога да облека тази обич в думи…Хитранчо си е почти по цял ден на ръчичкли…кАто го оставя за малко И започва да се сърди И да плаче,но Господи!това е най-сладкия рев,който съм чувала.
Обиколихме какви ли не велики доктори,търсихме И нетрадиционни методи,каквото не сме чули-това не сме опитали,за да помогнем на малчо….свързахме се И с клиниката за трансплантация на стволови клетки в Русия И се запознахме с родителите на детенце от Велико Търново,на което му правят такава…Самата процедура струва 25 000Е за година,като през тази година се ходи три пъти за трансплантация…никoй не ти гарантира,че ще е достатъчна само една година…тези
хора са получили помощ от Българската Коледа.Но бебчо е много малък за такава процедура,а пък аз съм оптимист,че нещата ще се оправят И без това.
Калоянчо прави единствено рехабилитация….нищо друго.Личния му лекар отдавна го е забравил…дойде да види малкия ,когато беше на два месеца,поклати тъжно глава И каза че съжалява,но не вижда това дете да се оправи някога,да ходи,да говори…след това му изписваше фенобарбитала,като му се обаждах по телефона И някой отиваше да го вземе…Откакто започнахме с хомеопатия И успяхме да сперм фенобарбитала не съм му се обаждала….Оттогава-вече една година И той не се е обаждал поне като статистика да попита…това дете как е,добре ли е….Аз И не искам да се обажда…отдавна загубих доверие в медицината,такава,каквато е в момента.
Щастлива съм много,може би точно това изпитание ме научи да ценя И най-малките мигове,да се радвам на обикновенните неща,да не се ядосвам за глупости и да съм силна .
Може би не си в състояние да избягаш от съдбата си, но единствено в твоите ръце е да страдаш или да си щастлив със своята съдба.Джордж Гърлин е казал по повод смъртта на жена си,че “ЖИВОТЪТ НЕ СЕ МЕРИ С БРОЯ НА ВДИШВАНИЯТА,
А С МОМЕНТИТЕ, КОИТО СПИРАТ ДЪХА НИ!”Е,аз тези моменти ги имам всекидневно И ги забелязвам.
ако искаш нещо прекалено силно и искрено,ако вярваш в нещо и се бориш за него ако се усмихваш тогава когато най много ти се плачи значи си се научил как да живееш "
Искам да спомена накрая И няколко думи относно хомеопатията…отлкова критикувана И одумвана…правя го,защото попаднах в бг-мама на тема,в която се говори И за нашия случай…И ми стана малко болно от изказванията на някои мами,които дори не знят за какво става въпрос.Аз не съм наивен И заблуден човек,сляпо вярващ в бабини девитини….вярвам в това,което виждат очите ми,а то е че хомеопатията помага на детето ми.Това не е плацебо ефект…в никакъв случай…Поне тук вие занете колко отчайващо беше всичко…Докторите …традиционната медицина заявиха че лечение в случая няма И нищо не може да се направи повече от това да се поддържа евентуално докато може….а хомеопатията направи чудеса….и то истински…ние сме реални хора,детето ми е живо И всеки,който се съмнява отчайващо би могъл да дойде И лично да се увери….аз преживявам чудо И не мога да не го споделя,защото ако по този начин помогна дори само на една майкапак няма да е било напразно…а за другите…в крайна сметка всеки сам си решава…И хомеопатия не може да практикува всеки…от там идва И неверието към тази наука…Имаше във бг-мама изказвания,че гърчовете били си минали от възрастта,от само себе си И това било нормално…кое е нормално?в този случай няма нищо което да е нормално…гърчовете спряха след няколкомесечно лечение с хомеопатия без прием на други медикаменти…а фенобарбитала не е за лечение на гърчовете…Той е само за тяхното овладяване ,така че твърдение,като следното “Обаче фенобарбиталът не е хомеопатично лекарство, просто жената си обяснява подобрението с хомеопатията.
Традиционната медицина си свършва работата и после хомеопатията обира лаврите.”просто го намирам за несериозно.Да ,мили мами…отговарям И на чета И Флаш…КАлоянчо наистина се подобрява ,няма И следа от кистите-това се установи още миналата година ноември месец,детенце не боледува от нищо И това наистина е учудващо…и може да е вярно това,че е роден под щастлива звезда….незнам…това само времето ще покаже,но надали това е основното,което го върна към живот И му дава сили да се бори….Ако бях продължила да се доверявам на Традиционната медицина ,сигурна съм,че сега щеше да е съвсем друго дете,ако въобще беше оцелял дотук…казвам го с чиста съвест,защото вече познавам достатъчно родители,които имат деца с подобни проблеми И виждам колко агресивно действа медицината И това така наречено лечение повече вреди,отколкото помага…
Извинявам се,че стана толкова дълга тази тема.Бъдете живи И здравиИ се радвайте на дечицата си,защото те са най-голямото богатство в този живот.не се преоверявайте слепо на лекари,защото И те са хора И правят грешки,а слушайте сърцето си.,когато става въпрос за вашето слънчице.Защото както е казал Галилео” "Не можеш да научиш човека на
нищо.
Можеш само да му помогнеш да го открие вътре в себе си."
Коя пътека ще изберете, решавате само вие. По света има достатъчно техники за изцеление, от които всеки може да избере тази, която най-точно му приляга. Важното е да осъзнае, че никой друг не може да направи това, което той самият може да направи за себе си. Другите могат само да ни подкрепят в нашия път към изцелението. Но пътя изминаваме ние.
Благодаря ви момичета за подкрепата …вие бяхте първата ми опора По-късно се научих да откривам подкрепата навсякъде около себе си – в бегла усмивка, в цъфнало цвете, дъждовна капка или красив залез. Защото това, което наистина ме подкрепяше, бе самият Живот, а неговите измерения са необозрими и проявите му – безкрайни.
Аз само трябваше да поискам да ги забележа. Никога не е късно да осъзнаем в какво вярваме.
Ние усвояваме системата си от убеждения в много ранна възраст и после цял живот създаваме събития, които да й
съответстват.
И наистина накрая няколко оптимистични думи,написани от Ела Уилър Уилкокс:
“Говори за щастие. Светът е достатъчно тъжен и без твоите неволи.
Пътищата не са само неравни и стръмни. Вгледай се и виж къде твоят път е бил чист и гладък и говори за това! Дай отмора на изтерзания слух на Земята, наранен от човешката скръб, недоволство и болка.
Говори за вяра. На света му е къде по-леко без твоето изречено невежество и съмнение.
Ако вярваш в Бога, или в човека, или в себе си, кажи го. Ако не вярваш, скрий в мълчание своите мисли, докато дойде вярата.
Говори за здраве. Непрекъснатото приказване за неизлечими болести е ненужно. Не можеш да зарадваш никого, когато му говориш за болката.
Кажи, че си добре и че всичко ти е наред. Бог ще чуе твоите думи и ще ги превърне в истина.”
Обичам ви много!
Прегръщам ви
Дани
Тука има някои по-нови снимки
п.с.Давам само един линк от първата ми тема за мамите,които не ме познават...останалите не ги слагам,защото и без това стана много дълго.Ако някой пожелае да разбере повече ще му ги пратя лично. ...И се извинявам за грешките,но това е от Кредора...
|
Ето ни отново!
