Явно си зависи от човека, при мен като външна проява след идването на бебето, баща му си е бил едва ли не направо пренебрегван сега като се замисля. Но не е имало и половин случай да отвори дума по темата (то не че щеше да има кой да го слуша де:). При нас - и при двамата мисля - детето е абсолютно на върха на пирамидата - така че за ревност относно разпределянето на вниманието един към друг или към детето не е ставало дума никога. Така че за съжаление тук съм без никакъв опит.
Но предполагам, че ако мъжа ми беше повдигнал подобен въпрос, бих му обяснила, че чувствата са си едно, а вниманието към напълно безпомощно дете няма как да бъде същото както към пълнолетен мъж като него, който все пак се справя сам с неща, които детето съвсем не може. Щом твоят мъж е по-чувствителен в тази насока, по-добре се вслушай точно в това, което ти казва той, а и все някога ще спреш да кърмиш, ще можете да излизате само двамата и да имате повече време един за друг:)) Повтаряй му колко супер важен в за теб по няколко пъти на ден и няма начин да не спре да се чувства пренебрегнат. Мисля, че няма да ти е трудно да се справиш с това, защото познаваш най-добре мъжа си:))

Be yourself
no matter
what
they say...