Нещата при нас се промениха така, че нямаме време само за нас двамата. Няма кой да ни гледа бебето и за час даже, иначе по цял ден сме заедно, мъжът ми си работи вкъщи. Той много се грижи за малкия - разхожда го, сменя памперси, преоблича го, къпем го двамата, играе си с него, става понякога през нощта вместо мен (гледам обаче предимно аз да ставам, щото все пак той през деня работи, а аз, ако много се изморя, мога да поспя). Това, без да се вманиачава в ролята на баща. И двамата имаме моменти, в които сме малко нервни и ни се иска за малко да се откъснем от грижите за бебо (признавам го, не смятам, че е престъпление).
Мъжът ми по принцип е човек, който е пестелив в изразяването на чувства. Но с малкия е различен - радва му се, гушкат се, говори му на "бебешки".
Всичко е наредено добре - той си е вкъщи и винаги, ако имам нужда, може да ми помогне, но понякога наистина много ми дотежава това, че нямаме време за нас двамата.... Не знам как да го променя.....
Сега чакам януари, когато майка ми ще е при нас, и се надявам тогава да си наваксаме

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите