Казвам само как беше при мен:
Контракции - 50 часа. От тях много силни и болезнени - 42 часа.
Приемане в болница - на 38-я час с половин см разкритие и редовни контракции през 4-5 мин., с продължителност по 30-50 сек. Думите на приемащата лекарка бяха, че с тези контракции до 20 мин ще съм родила, а аз си бях със същите такива от едно денонощие преди това.
От 40-я час нататък - една непрекъсната болка, без изобщо да мога да различавам вече отделните контракции.
На 47-я час - 4.5 см разкритие и разрешение за епидурална анестезия. Лични усещания - светът отново се появи До този момент, в опитите да се концентрирам и да издържа на болката, буквално си бях изключила съзнанието и нямам спомен за нищо, което е ставало около мен и с мен. Т.е., в моя случай съм абсолютно сигурна, че без упойката нямаше изобщо да имам спомени от раждането на дъщеря си.
Пълно разкритие - 2ч и 35 мин след поставяне на упойката. Напъни - продължили не повече от 4-5 мин. Ивана се роди на третия напън от моя страна по време на втората контракция. Контракциите си изобщо не усещах, ама хич. Докторката каза сега напъвай и аз напънах. И така още два пъти Похвалиха ме, че съм напъвала като по учебник, въпреки че не усещах нищичко от кръста надолу.
Според мен всичко си е до коремна мускулатура и до доверяване на екипа, водещ раждането. В никакъв случай не смятам, че епидурал и форцепс задължително вървят заедно, но пък това че не раждаш с упойка, не означава задължително, че няма да се наложи форцепс.
Стана дълго, но не мога да не кажа и това: момичета, най-важното е да не се притеснявате и да не мислите за раждането като за нещо страшно! Напротив, повярвайте ми, дори и след толкова дълго и тежко раждане, с куп усложнения след това, за които не ми се пише, все още смятам, че мига, в който щерка ми се появи, е най-прекрасният в живота ми. Два часа по-късно вече мислех за второ дете
Пожелавам ви леко раждане (независимо дали с или без упойка) и прекрасни пухкави бебоци

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите