Истината е, че всичко бързо им омръзва. Поне при нас е така - веднага трябва да съм готова със следващата занимавка. Ида е вече на 1.3, ето какво правехме ние, преди да я дам на ясла.
1. след като закуси и връчвах празна купичка с лъжичка, седнала на големия стол на масата в кухнята. + бурканче с капачка. Но пак не можеш да я оставяш сама задълго - истински забавно и е, когато участваш и ти в отваряне/затваряне, оставяш я да те храни.... После храни някоя кукла.
2. Рисуване - голяяям лист хартия на холната маса и меки боички на водна основа - с достатъчно плътна и ярка следа, за да е забавно. Аз нарисувам нещо, тя го допълва, или обратното. Джари с неописуем кеф с различните цветове. И по дрехите, естествено.. Сутрин щом стане, отива и си дърпа листа и чака да и дам боичките - още сънена и топла от съня.
3. Музика - пускам и разни песнички и танцуваме, гоним се из къщи, крием се зад вратите и пердетата и се търсим.
В хола има дунапрененена къщичка ТСМ, в която пак се крием. Там са и играчките - в два правоъгълни легена. Ида изхвърля всички играчки от единия, сяда в него и правим Формула 1 из къщи.
Ритаме и хвърляме топки.
Друго - вън на терасата - връчвам и метлата и лопатата и тя вършее.
Общо взето оставям да я прави из къщи каквото и хрумне и с каквото докопа. Но очите действително трябва да са ти на 6.
Обичат много да вадят и слагат каквото им падне където им падне.
Дай и една твоя чанта с няколко джоба и разни джунджурии, които не е виждала. Или порфейл с визитки и карти... Или голям пластмасов часовник - по възможност да цъка и да мърда нещо... Или я остави пред отворен гардероб с нейните дрехи :)....Вади връща, слага си ги на главата и краката, уж се облича...
Ако обича джангъра като мойта - дай и метална чиния с голяма лъжица.
От филмчетата - само Айнщайнските - много ги обича, но ги гледаме заедно и ги обсъждаме. От тях научи повечето животни... пее с децата, брои...ама наистина...до три. Имаме си ритуал - сяда си на определено място на дивана, гушва си одеялото и следи с интерес, крещи. Но разни анимацийки - не. Единствено Пиксар - за птиците" и харесва и Пинко - почти сигурно заради музиката и цветовете.
4. Разходка - игра навън, задължително с други деца - просто иска компания.

Относно "не"тата. Всъщност много бързо разбират какво означава. Дори понякога сами си казват "не", когато са на път да направят нещо нередно. Работата е там, че до известна възраст им е трудно да овладеят първоначалния си порив. Та и на нас ни е трудно. А има и друг момент - чистото любопитство - веднъж открили връзката причина/следствие просто пробват колко пъти ще се повтори. Особено стимулиращи са репликите "Ако ти..., то аз....". Детето обаче в началото не го схваща като заплаха или обещание, а като подкана. И го прави пак, за да усвои тези връзки.

С пълзенето в кухнята е същото. Едно, че реакцията ти и е интересна - без значение в коя част на диапазона от истерия до смях е.. Друго, че децата обичат да повтарят познати неща. Да чувстват, че владеят ситуацията. Така се чувстват уверени и доволни. Затова, ако не реагираш, са недоволни. А не защото "не им е минал номерът".
Истината е, че най обичат да си играят с нещата, с които си "играем" ние.

Сега обаче Ида е на ясла и там се наиграва наволя, така остават нашите си любими занимания вкъщи - рисуване, криеница, филмчетата.

Ne Jupiter omnibus placet