Хм... до един момент спирах хлапетата от детска ясла/градина още при първото подсмърчане и докато не са абсолютно здрави не ги пусках. И така до миналата година. Първо, че ми писна да държа децата вкъщи само леко подсмърчащи (без температури и т.н.), докато доста очевадно болни деца ги водят в градината и второ, че просто се промени възможността ми да си седя вкъщи.
Та от миналата година и двамата си ги водя подсмърчащи... още повече, че аз съм сополива от октомври до май (поредица от алергии от влага, студ, после пък полените през пролетта) без да съм болна и явно и двамата са си наследили подсмърчащите нослета от мен.

Не съм водила, обаче, никога болно дете на градина/ясла. Според мен това е мъка и за самото дете... а и как мога да си оставя детето там, ако то е болно?!? Нали ще се побъркам цял ден да мисля как е... да не говорим пък за вероятността да е нещо заразно и да го предаде на другите деца.

Относно конюктивита, обаче.... Ади прави конюктивити през 1-2 месеца. Всеки път я спирах от градина (или ако се прояви там ме викаха да си я взема), съответно следва преглед при очен лекар и всеки път едно и също - на алергична основа. Докторът даваше бележка, че детето не е заразно и може да ходи на детска градина, но така или иначе трябва да му се слагат капки (кортизонови). Никой не е бил заразен и не е имало фал - т.е. да кажат, че е на алергична основа, пък да се окаже, че е заразен.
Т.е., това че на някое детенце очите са му болнички и му слагат капки, не винаги означава, че е заразно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите