Мили майчета, благодаря ви за подкрепата. Дано животът на всички ни се подреди така, както го искаме и планираме.
Просто исках да разбера толкова ли е налудничава идеята ни, защото дори като прибирам умалелите дрешки на децата и спомена на шега "Е, ще ги износи третото" всички ме гледат със съжаление. Сега ни остава да действаме по къщата, и аз си мечтая децата ни да се търкалят на тревата, да се гонят...То не че сега не е лудница в едната ни стая, но с възръстта ще трябва всяко да си има макар и малко, но отделно кътче. Дано да се справим материално, но мен по-скоро ме притеснява,че няма да ми стигне времето пълноценно да обърна внимание на всеки. Сега като заспи малката и баткото чака с нетърпение да четем приказка преди сън и за да не я събуждаме, той ми свети с едно фенерче и така става още по-тайнствено преживяването ни.
Благодаря на всички ви, нека се сбъднат "семейните ни планирания" и да можем да дадем най-доброто в живота на децата ни.

Хубавото вино се изпива, младата жена остарява, а гората вечно зелена остава.