Така като ви чета и на мен ми става много приятно и ме предлазполагате да споделя проблема, който най-много ме мъчи засега.
Едвам изтрайвам периодите, в които съм бременна (след първия път). Ставам ужасно, ужасно раздразнителна, заядлива и избухлива. Особено сега, когато в бонус към бебеносенето и кърмя. На моменти се чувствам толкова изтощена физически, че направо бера душа и ставам още по-отвратителна. Че го отнася мъжът ми най-много, то се знае (а въобще не заслужава горкият, толкова е търпелив и грижовен). Но по-лошото е, че децата също си патят. Понякога им се развиквам ей тъй за неща, за които иначе бих проявила разбиране и търпение. Докато бях бременна с Иван, беше по същия начин. Знам, че това е временно/бременно явление, но много ми тежи. Все си мисля, че им вредя на "емоционалния статус " на горките деца, които са още толкова мънички. Мисля, че това е най-големият недостатък на малката разлика.
Уф, нещо съм се вманиачила на тема емоционално развитие...

Обаче пък като си представя смеха, глъчката и виковете около камината или в двора; децата, които търчат напред-назад, крещят, разхвърлят играчки навсякъде и се кефят на веселото си детство и ми става толкова хубаво. Казвам си, че това са само още няколко месеца и после пак всичко ще си е нормално!

Мама на Сашко, Иванчо и ...??? скоро ще разберем