|
Ох, да знаеш как само те разбирам....
Това, което ще те посъветвам, са ти го казали и другите мами: ако Миташки приема яслата добре (както разбирам), ти не си товари главата с излишно мислене. За мен най-важно е детенце да е спокойно, пък загащен - разгащен - голяма работа. Ако той плачка само защото се разделя с теб, а не защото изпитва ужас от яслата (а това винаги може да се разбере от мама), значи всичко е ОК. Ако му се караха, или, недай си Боже, по-лошо, той щеше да е много по-убедителен при сутрешния плач За съжаление, от опит знам, че няма как да се избегне прекаленото вторачване, при условие, че за пръв път се разделяте.
При нас обаче, първия опит с яслата завърши с пълно фиаско Ивана го понесе много зле. Така и не разбрах каква е причината и все се надявам, че не са й се карали, но... Фактите са следните: 4 дни - никакъв проблем - оставям я засмяна, засмяна си я взимам. На 5-я ден я прибирам, а тя- все едно, че е чуждо дете - посиняла от плач, ревала цял ден (а не са ми се обадили), не иска нищо - нито да яде, нито да си играе, нищо. Само ме стиска и реве неукротимо с часове През нощта се буди над 50 пъти (през има-няма 10 минути). Реве и повръща. Реших, че е болна - имаше и хрема, но хремата отмина, а рева и повръщането останаха. И ужасната промяна в детето ми. Винаги е била засмяна и дружелюбна към всички, включително и непознати, но тогава само да я погледнеше някой на улицата и тя започваше да пищи и да се крие в мен и .... да повръща. Плачеше дори и от баща си Педиатърката ни ни обясни, че е развила тъй нареченото психогенно повръщане - стесняване и контракции в хранопровода, предизвикани от силен стрес Мнението й беше, че трябва да отложим яслата за след 2-3 месеца. Поне. Реших, че все пак ще опитам още веднъж, но само като се запътих по посока на яслата и тя изпадна в истерия
Сега сме си вкъщи двечките и, вече месец по-късно, нещата започват да се нормализират. Нощният рев и повръщането са вече в миналото, въпреки че отвреме навреме все още се буди нощем с писъци, а като отиваме да си вземем кухнята, която е в сградата на яслата, е силно притеснена. Ще изчакам поне да проходи, за да е равнопоставена все пак на другите дечица и, вероятно февруари-март, пак ще опитаме...
На вас ви желая успех и бърза адаптация (и на двама ви с Митака ), че то, скоро като се появи малкото човече, и то ще си иска своя дан откъм притеснения
|