Не съм прочела какв оса ти писали другите, така че извинявай ако се повторя. Моят син е още много малък з атръшкане и номера, така че личния ми опит не е кой знае какъв (макар че ме е изкарвал извън нерви дори и на тази новороденческа възраст малкия дявол ). Но имам един племенник, който е на 2 год и половина и майка му често реагира така като теб. Точно това обсъждахме наскоро с мъжа ми - колко не сме съгласни с тази "възпитателна" методика. За мен просто боят не е средство за общуване с детето ми и мисля така: ако аз не съм на кеф и се развикам без причина на мъжа ми, а той вземе че ме ступа по този повод, аз как ще се почувствам?". Просто трябва да се опиташ да се поставиш на мястото на детето, да разбереш къде е проблема, а и да се въоръжиш с голямо търпение. Истината е, че децата не си "търсят боя", просто са прекалено несигурни и преизпълнени с впечатления, а понякога с напрежение. Аз смятам, че таков аповедение е израз на някакъв стрес, който детето е преживяло или преживява извън или вътре в дома. Съдя по племенника - то детето просто е стресирано, не зная от какво, може в яслата да им викат ... Ами онзи ден изпадна в истерия без нищо, а майка му аха и да го ступа... А то детенцето така жално плачеше, с ей-такива крокодилски сълзи. Добре че се намесихме.
Ох, поувлякох се. Не се съди, всеки си има праг на нервите. Но аз лично не мисля, че боят е средство.
|