Хм, мене баща ми не ме е удрял никога, само ми е разправял за единствения път, когато дядо ми го ударил (е, баба ми го ступвала по-често).
Майка ми ме е плесвала веднъж (да съм знаела защо рева, ужасно й бях обидена после), ама тя пък ми се сърдеше дълго. Не знам, може би има значение и как родителите представят боя на децата - ако те самите го възприемат като нещо ужасно, детето също ще го възприеме така.
Аз не пляскам, не бих пляскала и не позволявам да пляскат детето ми, но не бих бързала да съдя майки, които прибягват до това - в крайна сметка, макар и не възпитателно, е по-щадящо за детето от вербален тормоз да речем (ти такава, ти онакава, да не казвам какво съм чувала майки да казват на децата си). Не го прокламирам де. Искам само да кажа, че понякога в стремежа си да не се стига до бой родителите могат да изобретят по-жестоки средства.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите