Ама защо ще те боли бе Анаили, защото детето ти (което между другото е на 1,8год.) не говори български ли? Това изобщо не е болка за умиралка ;-) Ти други проблеми нямаш ли си? (това ти го казвам съвсем приятелски:-))Разбирам да беше 5-6 годишна, а то си е още бебе. Не мислиш ли, че очакваш прекалено много от нея. Как да проговори на български детето като с баща си говори на английски, на яслата (предполагам целодневна) цял ден слуша английски, на улицата и изобщо на всякъде се говори английски, а само една мама говори на български. Я се постави на нейно място- ти кой език щеше да проговориш първо? Факт е, че живеете там и това ще остави следи у детето ти, защото това е неговата родина и неговият роден език. Ами ако един ден откаже нацяло да говори български, имам една приятелка-комшийка в България- рускиня, нейните деца (три на брой) отказаха категорично да проговорят руски, та и такова положение има, така че не бързай да се притесняваш предваритвлно и без да има нужда, а и не е изключено ти с амбициите и голямото си желание да предизвикаш точно обратното у детето и да откаже да го говори, така че по-спокойно и да не ти става фикс-идея.
Като те чета ми става съвестно и се притеснявам, че аз явно не съм такава голяма родолюбка като теб, защото винаги съм си мислела, че ще съм супер доволна от себе си ако дъщеря ми, във възраст в която могат да водят долу-горе смислени разговори, разбира български и може да съставя елементарни изречения, други изисквания от себе си засега нямам, а на какъв език ще ми проговри първо нямам претенции, важното е да може да изразява какво иска.
На моята като пълзи към саксията с цветето й се карам с "не,не,не" и тя сега като се запъти за там ми се смее и си повтаря "ня,ня,ня" и аз се успокоявам, че съм я научила на първата българска думичка.
Хайде и не се притеснявай излишно, догодина няма да можеш да й затвориш устата на госпожицата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите