Да кажа и аз като майка на девойка.
Никога не съм харесвала куклата Барби. Просто не я харесвам и това е. Струва ми се кичозна и не особено интересна. Да не говорим за аксесоарите й. За себе си реших, че такава играчка няма да купя на дъщеря си. И не съм купила. Е, накупила съм й много кукли – говорещи, пикаещи, с дрехи допълнителни, с екстри разни, с безброй аксесоари, но сред тях Барби няма. Но дойде момента, когато тя пожела Барби. Аз й обясних, че не харесвам играчката и последваха 1000 въпроса “защо”, на които аз съм отговаряла с часове. Тя се успокои малко, но желанието за Барби си остана. Е, баба й купи Барби. Предварително ме попита съгласна ли съм. Ами съгласих се, защо не? Аз не бих дала толкова пари за такава играчка, но щом баба й пожела (под давление на малката) се съгласих. Отидохме с майка и аз избрах въпросното Барби. И така се сдобихме с първото. После й подариха още едно. Е, не се е засилила да играе с тях. Повече се занимава с другите, бебеподобните кукли. И това ме радва. Верно, съотношението Барби/бебеподобни е силно в полза на вторите, но мисълта ми беше, че няма начин да лишиш детето от такова нещо. Или ако има, то ефекта би бил обратен.
Същото мисля и за детските филми. Навремето си казвах “Няма да им давам да стоят залепнали с часове за телевизора”. Е, сега имат безброй касети. Не искам и не мога да ги затворя в идеален сват. Иска ми се да гледат по-малко, да се занимават и с други неща и успяваме да балансираме уж. Подбирам филмите, които купувам, ограничавам времето пред телевизора или видеото, но им позволявам да гледат. Но не и за сметка на четенето на книжки. Е, нямам време и не мога да изрисувам стаята, няма да седна да правя сандвичи с тях, но намирам начин да им обърна внимание. Филмите и Барбито не биха ми попречили, ако имам желание, нали?
И в Макдоналдс ги водя, но рядко. Те рядко се сещат, а и все намираме къде другаде да отидем. Но когато се сетят, особено през зимата, отиваме и там. От 5 пъти ядене в Макдоналдс нито ще им се разбият стомахчетата, нито ще им се срине ценностната система.
Не знам, просто когато се възпитават деца всяка крайност е опасна и нездравословна. Аз самата съм доста крайна и трудно отстъпвам, умея да налагам ограничения, а и да манипулирам децата успешно, но напоследък усещам, че не това е вярното решение. Опитвам се да съм по-умерена и мисля, че така е по-правилно.
Виж, за дрехите темата е друга вече. Там според мен всичко опира до това какво можем и какво не можем да си позволим да купим. Няма майка, която може да ме убеди, че ще купи "българско, памучно и не по-малко красиво" от марковите и скъпи дрехи, ако имаше пари за последните. Защото аз поне по-хубаво и качествоено от скъпото и марковото не съм виждала. И че детските дрешки са скъпи, даже нахално скъпи - спор няма. Но кой няма да купи един красив костюм за малката си госпожица, ако има парите да задоволи този каприз??? Е, аз чистосърдечно признавам - не съм такъв стоик. И не виждам нищо възпитателно, полезно или практично в това детето ми да носи дрешки вече използвани, а аз да имам възможност да купя нови. Друг е въпроса, ако не мога да си го позволя. Там вече нещата са ясни.
Ние не знаем какво е самотата
И до къде се простира тя...
|