a eto i malyk podaryk za mama

Вятърът на танц ме кани.
Стар познайник ми е той.
Върти се вихрено и мами
с обещанията си безброй.
Спомени в ушите шепне
за лудорийките безчет.
На гърб иска да ме метне –
танц-разходка без билет.
А аз се дърпам упорито:
“Чакай вятърко, поспри.”
Даже цупя се сърдито:
“Как не се пък умори?!
Виж ме – вече съм голяма,
щерката до мен върви.
Ще прилича ли на Мама
с вятър в танц да се върти?!”
А хитрецът не отстъпва.
Свирка си, прегръща ме, ситни.
Спъва ме, и ме подръпва
и шепти, шепти, шепти…
Чуло го е и детето.
И нали си е дете,
пусна се от мен и ето –
вече с вятъра преде.
Гледах, гледах па си казах:
“Нещо във обувката боде…”
Боса се събух и срязах
мисълта що иска да ме спре.
Хукнах подир тях към шатъра.
Да, да…знам, че се зове небе…
И…не танцувам с вятъра…
Само…
да не е самичко моето дете…

ot

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите