Ехеее, че твоя Вики си е бубулече още! Абсолютно в реда на нещата си е да не иска да порасне и да се раздели с памперсите!
Аз като млада майка бях много ентусиазирана:-)))пък и Сиси беше кротко бебе и се чудех с какво да си уплътнявам времето и естествено - купих гърне и я подпирах още на 7-8 месечна възраст! И каква гордост като оцелим момента!
Да ама чукна годинката и проходи. Нямаше време да яде, та камо ли да се занимава със скучни неща като седенето на гърне. И насила не можех да я сгъна да седне. Миналото лято /тя е юли т.е. навърши 2 тогава/ реших, че е време за гърне. Цяло лято правих дребни опити - само като видеше гърнето и изчезваше, никакъв резултат. Въпреки че тръгна на ясла и там ...седяла на гърне. Ама си беше с памперси на дупето. Та есента чак, по това време се поразболя и остана у дома - махнах и скрих памперсите да не ги вижда, че си ги искаше, и чудото стана наистина за 3 дена т.е. от третия ден натам нямахме никакви фалове. Явно улучих момента, така си го обяснявам, била е на 2г и 2 месеца. Но най-важното е, че вече можеше да стиска и разбираше що-годе какво и говоря.
И да не беше се получило тогава, по-къно щеше да стане. Много важно - в автобиографията и няма да бъде отбелязано!