Аз се върнах на работа, когато синът ми беше на 40 дни. На пълен работен ден. През това време го гледаше една от пра-бабите, защото бабите са ни далеч и освен това работещи. За мен беше много труден период, защото малкия се будеше по 2 пъти нощем за хранене до 5-тия месец, в обедната почивка търчах до вкъщи да кърмя след работа бързах пак за същото, не можех да си почина , не можех да се наспивам и ходех като зомби с тъмни кръгове под очите. После като стана по-подвижен и пра-бабата не можеше да се справя, дадох детето на майка ми да го гледа на 120 км от мен и така близо 1,5г. Много ми е било мъчно, но ми се искаше да му позволявам повече, а и да си уредим дом през това време. Смятам жертвата си заслужаваше. На сина ми чесно казано му пукаше кой го гледа. Мама и тати са си мама и тати и никои не може да ги замени. Усещах, че страда, въпреки че майка ми се грижеше много добре за него и много го обича. Беше само на 6м и като разбереше, че ще си ходим да го видим не искаше да спи на обяд за да ни чака , а сутрини ставаше още в 6.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите