Здравей Tangeo. Моята ситуация е много сходна с твоята. Имам 18 годишна дъщеря и 8 месечно малко сладко момченце.
Върнах се на работа, когато Бонбончо беше на 3 месеца и поверих грижите за него на една детегледачка. Доволна съм от жената, но колкото по-голям става Бебко, толкова ни е по-трудно да се разделяме сутрин. Даже в момента жената е в отпуск и го гледа дъщеря ми и въпреки това той сутрин плача зе мен, а вечер като се прибера се гушва в мен и не поглежда другите от семейството.
Всяка ситуация има своите плюсове и минуси, аз страшно тъгувам, че съм по дванадесет часа без детето, не ми се стои и вкъщи по майчинство, може би на половин работен ден е златната среда, но моята професия не го позволява.
Даже като чета как майките от клуба с бебчета като моето си уговарят срещи по градинките, а аз съм в офиса и работя ми става доста терсене, но такъв е живота.