Да си довърша мисълта:иначе първите дни падна рев, но отмина. Цеденето в тоалетната не е най-приятното занимание, но все още си го практикувам. За умората и колко трудно е физически не ми се споменава (Катето почна да се буди нощем горе-долу от този период и колкото да се свиква ...).
От друга страна малко по малко се връщаш към предния си живот. Дори и сега да си остана в къщи се чувствам достатъчно мотивирана да го направя и да избегна депресиите, които биха ме обзели ако през цялото време си бях у дома.
А каквото и да ти казват, че за детето било добре до преди година/+1/2 да бъде на детска градина, т.е. да няма човек който да му обръща 100% внимание (не отричам, че смяната на дайпер е много важна) - то е за измиване на гузна съвест.
Така, че хем сърби, хем боли. Няма нищо по-важно от това ТИ, майката да се чувстваш добре независимо от начина. Ако ти си добре и бебето ще е добре.
Начункай бебето!!! Нещата се нареждат малко по-малко, колкото и страшно да ти се струва

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите