Върнах се на работа, когато синът ми беше на 3.5 месеца.
Отрази се добре и на малкия, и на мен.
Седенето вкъщи ми беше много трудно, тъй като работя в напрегнат ритъм от години, в динамична сфера, където нещата се променат почти с дни. Стигнах дотам, че избухвах и от най-малкото нещо и вместо да успокоявам детето си, го изнервях още повече и него.
Затова /с риск повечето майки строго да ме порицаят/ предпочетох да бъда удовлетворена първо като човек, за да мога времето, което прекарвам със сина си да бъде пълноценно и изпълнено с приятни емоции и за двама ни, колкото и малко да е то.
Често се чувствам гузна заради избора си /поради масовата практика в BG майката да си седи вкъщи поне година/, но ако върна времето назад ще постъпя по същия начин.