Здравейте, банда!

Много се радвам, че най-накрая ми оправиха тъпия интернет-експлорер и вече мога да пиша и тук!

Първо искам да честитя на всички мами и бебочета! Да са ви живи и здрави! Да растат умни и много да ви радват!

Ето и кратък отчет за нас с Мони.
Бебчо вече си е човече. Има си характер и предпочитания. Вече тежим 4260 гр. и сме 53 см - това са си 1200-1300 гр и 4 см в плюс. Два дни ядем ябълков сок и правим смешни муцуни. А днес изрязахме първите нокътчета. Мони е много жилав и подвижен. От втората седмица започна да се обръща от гръб на дясна страна. Когато е сит и наспан, може да си лежи половин - един час самичък, да си гледка 2 шарени гумени играчки и да ръкомаха срещу тях. (Те са любимите играчки на племенничките ми, които най-тържествено ги "жертваха" в негова чест. ) Малката ми племенничка обожава да го мирише. Заяви официално, че когато порастне, ще направи парфюм, който да мирише на бебе. Бебоче много обича музика и непрекъснато го облъчвам с Ения, Енигма, но най-любим за Сънчо му е един диск с метал-балади, които са преработени като грегориански песнопения и звучат страхотно с орган. Когато пък аз "грача", предпочита руската песничка за усмивката и българската за Робинзон Крузо. Вчера маминият кокорчо направи 40 дни, ходихме на църква, правихме му питка (разбира се без стълпотворения от роднини, познати и навлеци) и вече можем официално да се покажем на света . Много обича да се вози в количка или в автомобил - заспива моменталически. От петнадесетия ден правим дълги разходки навън и спим по терасите.
Режимът на хранене и спане ни е ужасен - направо "свободна България". Не искам обаче да го стресирам допълнително, защото в родилния дом беше достатъчно "травмиран" - не успяваха да спазят никакъв режим на хранене при толкова много бебета. (Два дни беше отделен от мен, защото кашлях и така и не успя да се научи да суче. Изцеждах се до края на първия месец.) Сега, когато е гладен и не получи млякото си на първата минута, започват едни писъци - сърцето ми се къса. За това сме винаги в бойна готовност. Оставям го да яде, колкото иска, да спи колкото иска ... За мен е важно бебчо да е спокоен, да се чувства добре, да се развива добре. Единствено внимавам да не го прехранвам. Тате му само ни бъзика, че го държим "на диета", иначе трябвало тримата с него да ходим на дебелариум.
Май стана много дълго ..., но се надявам да не съм била ужасно досадна ...
Сигурно другата седмица, ще се видим с Мяу и Боянчо и ще докладвам за тях!

Целувки на бебоците от мен и Мони!

Всяко мото е "рамка", а аз предпочитам картини без рамки ...