Здравейте!
Не виждам защо се плашите толкова от това секцио.Аз имам една позната дето беше върла привърженичка на нормалното раждане,докато не се оказа,че ще трябва да роди секцио.Голямо шубе я беше хванало.Но какво се получи сега?300 пъти се радва,че е родила именно със секцио!Там лягаш и всичко приключва за 30-40 минути(ако дай Боже всичко е наред),а на нормалното не знаеш кога ще започне раждането,колко ще продължи и кога ще свърши и никой не знае дали ще бъде от тези щастливки,дето раждат за 1 час!Аз лично ще раждам секцио и съм спокойна,поне психически ще знам кога ще стане операцията(ако няма изненади де:))))Пък и не е вярно,че се възстановяваш по-бавно от нормалното.Ако нормалното е било тежко-забрави да се възстановиш веднага!
И така,каквото и да стане,не се шашкайте,ами си мислете,че е най-доброто за вас решение.Пък и както знаете бебето изживява по-малък стрес при секцио,от колкото при нормалното раждане.(Е и нормалното си има своите плюсове....)
На Галя за отоците искам да кажа,че и аз имах по едно време,но като си накиснах краката в морето няколко дни и всичко мина,както се и беше появило.Дори нямах време да разбера дали съм имала албумин,явно не,щом така изчезнаха.При вас няма море наблизо,но същата работа върши да си мокриш краката по-често със хладна вода.И покой,това си го знаеш.И да ви кажа,това съвсем не е болка за умиралка,като знам мен какви нетърпими болки в кръста ме троввят.Нерва ми е притиснат и няма да ви кажа за какво ства въпрос.....Не го пожелавам на никого.Толкова съм безпомощна,че мъжа ми трябва да ме мести вечер от едно положение в друго в леглото!Абе УЖАС.
Поздрави на всички и да пишете повече,че то не остана(на някои съвсем не им останавече наистина)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите