Вместо да правя коментар, прецених че мога да ви подаря един бисер. Аз толкова хубаво не мога да го кажа, и макар сърцето ми сега да се къса при мисълта за излитането на птичката от гнездото, знам, че самата съм се стремила към това. Ето:


Вашите деца не са ваши деца.

Те са синове и дъщери на копнежа на Живота по самия себе си.

Те идват чрез вас, но не от вас,

и въпреки, че са с вас, те не ви принадлежат.

Вие може да им давате любовта си, но не и мислите си.

Защото те имат свои собствени мисли.

Вие може да населявате техните тела, но не и душите им,

защото техните души обитават къщата на утрешния ден, която вие не можете да посетите дори и насън.

Вие може да се стараете да бъдете като тях, но не се стремете да ги направите като себе си.

Защото животът не върви назад, нито се бави с вчерашния ден.

Вие сте лъковете, от които децата ви като живи стрели излитат напред.

Стрелецът вижда целта върху пътя на безкрая и Той ви опъва чрез мощта Си, така че стрелите Му да полетят бързо и надалеч.

Нека огъването ви в ръката на стрелеца бъде за радост;

защото както Той обича стрелата, която лети, така обича и лъка, който е устойчив.

Това го прочетох преди много години в една книга на Халил Гибран /или може би Кхалил Джубран - не знам точно/ - "Пророкът". Беше времето, когато панически се опитвах да се измъкна от примката на родителската обич /и контрол/
А сега що се отнася до мен - знам, че идеалната майка не съществува и затова не се стремя към постигането й. Всички майки сме завършили /или ще завършим/ едно и също училище. Искам само Господ да ми даде сили да бъда достатъчно интелигентна майка, която да покаже на детето си как да се оправя само.

Редактирано от Mi6ka на 19.08.04 20:15.