Ида също се роди със силен сукателен рефлекс - търсеше ме веднага след като се роди
От първите дни и давах биберон. Когато реша - не ме питай как преценявам. Когато знам, че има причина да плаче - не я давах, тя и не се "залъгваше" - щом е гладна - гладна е, щом и се спи - спи и се. Но имаше моменти, когато просто усещах, че трябва да се начеше крастата. Няма смисъл да и пъхаш биба точно след като се е наяла и ще спи.
Първо махнах биберона, когато бяхме навън - към 5-6м.
И така остана само за момента на заспиване - не приспиване, защото никога не сме се приспивали - в леглото с одеялцето и бибата и лека нощ.
Постепенно бибата стана предмет за игра - знам, че не е препоръчително, но на майтап и я "крадяхме" с тати с уста и се правехме на бебета - просто да свикне, че не е нещо изконно и вечно нейно. Сега е знак, че най-сетне ще си легне.

Често се правя на разсеяна и не и я давам - никаква реакция - малко се чуди, гушва нанито и заспива.
Не виждам никакъв проблем да я махна съвсем, но в момента и растат кътници и чат-пат я давам да я гризе.
А за отнесения вид - и аз го знам -
.
И аз имах "страх от биберона", но щом виждаш, че детенце е спокойно, развива самостоятелност и се чувства добре и доволно - няма шанс да се привърже към биберона, особено под зоркия поглед на мама.
А за бибата - същия на Нук вършеше добра работа, по-късно един на Чико с неподвижна дръжка, с която и беше по-удобно да го вади и слага сама, както и да ни го дава на нас и да си го взима
Действително биберона не е залъгалка или заглушител - някои бебета имат нужда от него, други - не.