...Направо ми се реве като си представя, че един ден може да каже - "отивам в чужбина"...

Знам, че е много егоистично, но не мога да се преборя с това ужасно чувство. Не искам, не искам и толкоз..:(((((((((((

а знам, че не мога и нямам право да я спра ако поиска...
ще се самоуспокоявам, че така е може би по-добре за нея, а в същност душата ми ще плаче непрестанно...

не искам......и в тоя смисъл..изобщо не съм готова "да я дам":((((

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите