Не толкова за Хана, колкото за мен
Вчера педиатърката ми обясни, че моето бебе поради изключително силно развит смукателен рефлекс предпочита да има нещо в устата си, ей така за успокоение. Досега много рядко се е налагало да я успокоявам, като й давам пръста си например, изключително рядко й се е случвало след това да не се успокои /и тогава причината е била главно глад/. И ми каза да й купя биберон. Аз принципно съм против, най-вече заради зъбките и поради страх да не ми разрани зърната след това, но тя беше категорична, че едва след двегодишна възраст, ако детето още е с биба, мога да се тревожа.
Оказах се обаче много неподготвена по темата за биберона.
Хубаво, купих й един силиконов на Нук за до 6-месечна възраст, леко плосък отпред, тя го изплю на два-три пъти, но след половин час си го задъвка и сякаш действително се успокои.
Да, обаче аз не мога да се успокоя.
Все още не знам дали постъпвам правилно, като я залъгвам с него. В края на краищата така й създавам лъжливо чувство за комфорт и ако нещо я притеснява, няма как да разбера.
После не знам - да я оставям ли да спи с него - страх ме е да не го изплюе по някое време и да не се набоде на него /тя вече започна да се върти в леглото/
Освен това не искам да прекалявам с него - бях чела, че не е добре детето да се привиква, защото му се създава лъжливо усещане за ситост, освен това тя направо се "дрогира" един вид, прави един отнесен поглед и се зарейва някъде, а аз толкова обичам да я слушам какви звуци издава.
И колко време да я оставям с него - страх ме е пък да не привикне и после да реве, като й го взема от устата.
Та не знам... Къде ли се намира златната среда? Или направо да изхвърля бибата? Помагайте, моля!!!!
|